Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.

В Писанието е казано: „Обичай ближния си, като себе си!" Значи, всеки трябва да обича ближния си, понеже той представя едно стъпало за неговото повдигане. Следователно, без стъпалото на твоя ближен ти не можеш да се повдигнеш, да направиш крачка напред. И когато казваме, че човек трябва да се жертвува, причината е пак същата – да се повдигне. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници все седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява. Някой казва: Мене никой не ме обича. – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш. Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека. Той ще обича жабата по особен начин. Затова е казано: „Не обичайте света!" За кой свят се отнася това? – За разваления свят, който всеки ден се руши и изчезва. Днес повечето хора лежат в този свят. Погледнете, какви са техните лица! Малко хора ще срещнете красиви. Лицата на много съвременни хора са на израждане, понеже вървят надолу, в низходяща степен. Това не е за упрек, но човек трябва да се пази от това деформиране. Ломброзо е изучавал престъпните типове и търсил причината на това израждане, на това деформиране. Казвам: главната причина за израждането на съвременния човек се дължи на това, че той не обича Бога. Втората причина е, че той не обича своя ближен. Защо трябва да обичаме Бога? – За да се влее в нас новия живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в себе си, а старият живот е носител на злото, на страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.

Денят Господен,
НБ - София, 11.9.1927г.