В пътя на своето развитие човек минава през три фази. В първата фаза на развитието си човек започва добре, свършва зле. Отначало той живее като праведен, като невинно дете, а свършва като грешник. Това е присъщо на човешкия живот. Във втората фаза на развитието си човек започва зле, свършва добре. Отначало животът му е пълен с несгоди, с мъчнотии, страдания, но колкото по-навътре влиза, животът му се усмихва и той свършва с радост. За пример, един ангел слиза на земята, за да води една грешна душа, да я изчисти и обърне към Бога. Ангелът тръгва подир човека, тихо му говори, съветва го как да живее, какво да прави, но човекът не го слуша, върви по пътя на своите низки желания. Ангелът го следва, мисли какъв метод да приложи за повдигането му. Приложи един, втори метод – никакъв резултат. Най-после, успява по някакъв начин да го повдигне малко. Той върви напред, човекът подир него. Дойдат до едно място, човекът кривне в друга посока и ангелът се връща, следва го. Ден след ден, година след година минават, докато този човек обърне внимание на своя ангел, подаде му ръката си и двамата тръгват напред. Ангелът се радва и цялото небе се радва, че е спечелена една душа. Тогава ангелът се връща на небето, доволен, че е завършил задачата, която му била дадена. В третата фаза на развитието си човек започва добре и свършва добре. Той живее в идеалния, в Божествения свят. Следователно човек започва добре, свършва зле. Ангелът започва зле, свършва добре. Бог започва работите си добре и ги свършва добре. Днес повечето хора си служат с методите на човешкия живот – започват добре и свършват зле. Един ден, когато вземат поука от човешкия живот, те ще започнат с търпение да прилагат един, втори, трети метод, докато се домогнат до ангелския живот.