Законът на Великата Правда следи за всичко, което става в света и, според делата, въздава всекиму заслуженото. Никой няма право да си играе с този Божествен закон!

Един ден отивам на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпречва на пътя ми. Достигна ме един селянин, препасан с пушка през рамо; върви и мисли нещо. Както вървеше, спъна се в нещо, падна на земята, охлузи единия си крак. В този момент той съзря някъде в шубраците заек; скочи веднага, прицели се и го рани в двата крака. Казвам: и той пострада, и заекът пострада, но не е право да се убиват зайците. Ще възразите, че заекът е животно, не чувствува като човека. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец, или ловджия не е придобил никакво благо със своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколение. Нито едно престъпление не е останало безнаказано. Това е доказано с ред примери из живота. Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лястовички в едно гнездо и решило да си поиграе с тях. Качило се на дървото, взело лястовичките в ръцете си и слязло на земята. После му дошло на ум да отреже езичетата им. Извадило ножчето си и извършило, каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило с ластовичките. Майката се засмяла и нищо не казала. Като видяла една от комшийките си, тя казала: Знаеш ли, какво направи днес моят Иванчо? Намерил пет малки лястовички в едно гнездо и на всички отрязал езичетата. Отде му дойде на ум да направи това нещо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмяла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче, това дете расло, порасло, станало то голям момък. Един ден този момък се оженил и му се родили пет деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичките му деца се родили неми! Ще кажете: Защо са неми тези деца? Защото преди години техният баща отрязал езичетата на пет малки лястовички. Това показва, че съществува един велик закон, велик морал, който регулира всички явления в живота и в природата. Един кръчмар, от село Чатма, разправяше следната случка. На една от гредите в кръчмата му, две лястовички си правили гнезда. Едната от тях, в продължение на две недели, ходела да събира кал, сламки, да направи гнездото си. Отивала, връщала се, но забелязвала, че материалът й все недостигал. Какво ставало, кой взимал материала от гнездото й, не могла да разбере – все продължавала да събира и да пренася калчица за гнездото си. Обаче, другата лястовичка дебнала, когато първата отивала да търси материал за гнездото си, и в това време се отправяла към гнездото й, взимала от готовия материал и го занасяла в своето гнездо. Един ден, като се върнала първата лястовичка, със сламки в устата си, заварила другата лястовичка в нейното гнездо, че краде от нейния материал. Едва сега тя разбрала, кой бил крадецът. Хвърлила се върху нея и се започнала борба. В тази борба двете лястовички паднали на земята. Като видяла това нещо, котката на кръчмаря се спуснала към лястовичките и задушила едната от тях. Кръчмарят следил цялата история, и какво било неговото учудване, когато видял, че задушената лястовичка била онази, именно, която на готово взимала калчица и сламки от другата лястовичка. Следователно, законът на Великата Правда следи за всичко, което става в света и, според делата, въздава всекиму заслуженото. Никой няма право да си играе с този Божествен закон! Никой няма право да реже езичетата на лястовичките! Нито лястовичката има право да краде материала, който друга лястовичка събира за гнездото си. Какво ще кажете тогава за онези, които крадат не калчица и сламки, но много по-големи неща?

Никодим,
НБ - София, 22.1.1928г.