Ще ви дам няколко правила: Ако ти си болен, ако ти си неразположен, вземи една круша, която е хубава, вкусна, само я вкуси малко, не я изяждай. Този вкус ще произведе промяна в тебе. Може да близнеш малко захар или да вземеш малко вода. Неразположен си. Пий една лъжичка вода, тури малко лимон или портокал в устата си или тури в устата си нещо с някакъв хубав вкус и веднага може да измениш състоянието на тялото си. В яденето трябва да бъдете крайно взискателни. Никога не яжте една храна, която не обичате. Никога не яжте храна, която не е вкусна. Да ви е приятно храненето. То е музика. От тази музика ще зависи вашето здраве. Аз ви давам това правило. Вие искате да отидете при някой болен и да занесете нещо. Трябва да знаете какъв е неговия вкус. Тури нещо в супата, което той обича.
Ти отиваш при някой човек да му помогнеш. Кажи му една сладка дума. Понеже ти, като му я кажеш, то и Невидимият свят ще ти каже тебе сладката дума. Ти ползуваш себе си, ползуваш и другия. Ти казваш: „Не струва да кажа тази дума, да го похваля.“ Ти някой път, като похваляш него, похваляш и себе си, а като кориш него, кориш и себе си. Тогава и той ще каже: „В него има някои недъзи.“ Та научете се да говорите хубавите работи. Когато говориш любовно, трябва да имаш израз, а не сериозен, намусен вид. При мимиката трябва да има съгласие на мисълта и чувствата. Някой казва: „Колко съм учил!“ Учените хора са много смирени. Защото най-малките работи могат да ги компрометират. Авторитетът ни зависи от това: колкото по-малко погрешки допущаме.
