Обущата не трябва да свиват пръстите на краката ти. Всички пръсти трябва да бъдат добре разположени. Хигиеничните обуща имат голямо влияние върху човека.

Защо, по някой път, ни е срам да ходим боси? Едно време беше срамота хората да ходят гологлави, без шапка из града. Сега вече ходят доста хора гологлави. Под думата бос, аз разбирам друго – човек, който не живее добре, той е бос, а човек, който живее добре е обут. Когато казвам: „Аз искам да имам хубави обуща“, аз превеждам тези думи така: искам да бъда един добър човек, да мисля добре, да имам добър ум, да имам добра воля. Ако аз нося обуща и същевременно, ако моят ум, сърдце и воля не работят, то тези обуща на краката ми не са на местото си. Те са букаи. Думите: „не искам да бъда бос“, значат – искам да бъда с добра мисъл, добро сърдце и добра воля. Какви трябва да бъдат обущата? Обущата не трябва да свиват пръстите на краката ти. Всички пръсти трябва да бъдат добре разположени. Хигиеничните обуща имат голямо влияние върху човека. Ти не може да бъдеш морален човек, ако нямаш хубави обуща, че ти сам да си доволен. Понеже, ако твоите пръсти са прибрани, енергиите не течат правилно, енергиите на природата нямат правилен достъп в тебе. Та в природата модата е: краката трябва да бъдат свободни. Като погледнеш обущата си, да ти е приятно. И винаги, като погледнеш тия обуща, те да ти наумяват за твоя ум, сърдце и воля. Тогава обущата ни са на место.

Придобивките на деня,
ООК - София, 29.11.1933г.