Множко ли човек трябва да носи? – Колкото се може по-малко трябва да яде.

Ежедневният, обикновеният живот лишава човека от стремежа да мисли. То е онова, което ви занимава обикновено. Например когато сте гладен, вие не мислите. В ума ви седи само хляба, но щом задоволите това, у вас настава временно безразличие. Почва да ни се спи. Искате да си почините – иска да ви се каже, че трябва да оставите да се смели храната ви. А пък какво е смилане на храната? Що е почивка? Ти си взел при ядене товар на гърба си. Най-първо, като ходиш ти е приятно, но после търсиш да си починеш някъде, да оставиш товара си някъде. След всяко ядене искаш да си починеш. Има нещо в стомаха ти. Ще повикаш на помощ сили да те освободят. И ако ти не повикаш живота да те освободи от храната в стомаха, много зле ще ти бъде. Ти казваш: „Трябва да идем, трябва да се смели храната.“ Но онзи, сложния процес в това храносмилане, ние още не го проучаваме. Няма защо да го проучаваме, защото ако го проучаваме, ще ни отнеме много време и нищо няма да научим. И тогава казваме, че човек трябва да яде множко. Множко ли човек трябва да носи? – Колкото се може по-малко трябва да яде. Не с идеята, за да спечели, защото много хора не ядат, но за да отделят пари, да се натоварят на друго место. Той иска да спечели малко пари. А пък тези, които не искат да спечелят, множко ядат. Светията не яде, защото иска да спечели на друго место. Някои религиозни хора не ядат, за да спечелят на друго место, за да станат по-благоугодни на Господа. И другият, който яде, и той иска да бъде благоугоден на господаря – да бъде здрав. И ако е слаб, той ще яде пищна, изящна храна, за да се оправи лицето му. Ще туриш малък товар на лицето си.

Придобивките на деня,
ООК - София, 29.11.1933г.