По това се познават добрите хора, а за да го познаеш по лице, ти трябва да бъдеш много учен човек.

Когато видите един добър човек - дали го познавате, или не, във вашия ум ще стане едно разширение, ще се яви нова светлина, нови мисли и желания, които досега никога не са се проявявали. Срещнете ли един добър човек, у вас се заражда желание да четете някоя хубава книга, да посетите някоя бедна вдовица и казвате: „Досега не съм живял добре, но искам да направя нещо хубаво." По това се познават добрите хора, а за да го познаеш по лице, ти трябва да бъдеш много учен човек. Някога казвате: „Този човек има красиво, широко чело." Че и много крадци имат широки, големи чела. „Ама не са с големи уши." Много крадци имат и големи уши. „Носът им тогава не е голям." Много крадци имат и големи, дълги носове. „Ами брадата им каква е?" Не е въпросът в големината на носа или на ушите, но в особените линии на носа, които само гениалният човек разбира. Има известни линии на носа, които показват интелигентността, но де са тези линии? Око не е видяло и ухо не е чуло. Де е тази линия? Тази линия се движи някъде по носа, по мускулите. Когато човек се засмее, центровете на тази добродетел се променят, но и когато е сериозен, те пак се движат. Тази точка е непостоянна. Човекът, у когото съществува тази идеална черта, се отличава със следното: щом се замисли той, в него има нещо красиво; и когато се засмее - пак има нещо красиво. Каквито гримаси и да прави, той не губи своята красота. Някои хора, като се засмеят, стават грозни; като са сериозни - стават красиви. Тази линия не е в носа на човека - тя е скрита някъде в неговия двойник. Някой казва: „Аз видях тази линия." Това, което си видял, не е в носа, но в двойника на човека. Там е тази черта. Гледаш този човек, казваш: „Красив е носът му." Вътрешният нос е красив, а външният още не е красив.

Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години,
НБ - София, 15.9.1929г.