Аз зная, че който философства много, малко върши. При приложението на Божия закон, никаква философия няма.

Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Ако е за един милион, съгласен съм, но за 200 000 лева не се продавам. Издържах до един милион лева, но те не ми дадоха толкова. Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава. Опасни са тия положения, в които човек може да попадне. Някой учител има известни убеждения, но за да не го уволнят и да не изгуби хляба си, той ги продава. Какви ли не компромиси се правят в света? Това са решения на задачи, но правилно трябва да се решават те. Например, аз казвам: ние трябва да се обичаме, трябва да жертваме всичко един за друг. Но като допре до моята кожа, започвам да се гърча, да се извивам, да философствам и т.н. Аз зная, че който философства много, малко върши. При приложението на Божия закон, никаква философия няма. Онзи гладен пътник, който идва уморен от път, аз го виждам и му казвам: приятелю, заповядай, влез в дома ми. Аз имам едно свободно легло за тебе. Тази вечер ще те нахраня, ще си починеш при мене, а според Божия закон утре аз отивам на работа. Имам две мотики, едната ще дам на тебе, да работим заедно.

В своите си,
НБ - София, 27.6.1926г.