Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване.

Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други. Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване. Вечно да отстъпваш, това значи вечно да се обновяваш. Кога човек отстъпва? Човек отстъпва, когато се намира под известно напрежение, под известен напор. Първите водни капки не отстъпват ли местото си на вторите? – Отстъпват. Вторите не отстъпват ли на третите? – Отстъпват. Значи, в природата се извършва процес на вечно отстъпване. Питам: де е крайният предел на това отстъпване? То няма предел, то е вечен процес. Като идея на физическия свят, отстъпването е свързано със срама. Срам е за човека да отстъпва. Не, разумното отстъпване е свързано с процесите на възрастване и обновяване. Питам: де е краят на възрастването и на обновяването? На тези въпроси всеки сам трябва да си отговори. Всяка душа, която е слязла на земята, има по една съществена задача, която сама трябва да разреши. За тази цел тя започва с безформеното, с безсъзнателното във физическия свят, което постепенно се оформява. В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността; втората фаза – на индивидуалността, а третата – проява на душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми да сподели благата си с ближните си.

За приятелите си,
НБ - София, 11.12.1927г.