Българите казват: „Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: „Любовта прави съединението, а съединението прави силата." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния – съединението прави силата.

Като се говори за Любовта, дохождаме и до други два принципа – Вяра и Надежда, които имат отношение към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, Вярата възкресява, а Любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от Надежда, кажете: “Господи, облечи ме в Надежда.” Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, с която човек се облича. Обличането, даването са Божествени процеси. Казва се, че Вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, Възкресението подразбира придобиване на Светлината. Когато имаш нужда от Вяра, ще кажеш: “Господи, изпълни ме с Вяра”. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от Любов, ще кажеш: “Господи, съедини ме с Любовта”. Значи, Животът се придобива чрез Надеждата, Възкресението – чрез Вярата, а съединението – чрез Любовта. Българите казват: „Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: „Любовта прави съединението, а съединението прави силата." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния – съединението прави силата. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в Любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: “Да се съединим, да образуваме дружество”. Съединение или сдружаване без Любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата. Развивайте Надеждата, Вярата и Любовта си, за да се закрепите и в трите свята: Надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, Вярата – в Умствения и Духовния свят, а Любовта – в Божествения.

Неизвестното,
НБ - София, 29.12.1918г.