Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата.

Като е дошъл на земята, колкото да е умен човек неизбежно ще се натъква на мъчнотии, но той трябва правилно да ги разрешава. Който е объркал конците, той сам трябва да ги разплете. Казвате, че срещате мъчни задачи за решаване. За професорите, които разполагат с много знания, тия задачи са лесни. Когато се е създавала природата, в нея са поставили задачи, които човек в далечното бъдеще ще разреши. Днес, с всичката си философия и знание, човек едва решава лесните задачи. Това показва степента на неговото развитие. По отношение на големите и сложни въпроси, които седят пред него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даден му е капитал, който да пуща в обръщение. Този капитал се увеличава и намалява, но има един основен капитал в живота му, който никога не се мени. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нещо което взима с себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е низшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взима есенцията от розите. От три хиляди килограма рози, той изкарва само един килограм розово масло. Този фабрикант с право може да каже, че носи три хиляди килограма рози със себе си. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Как? – Като есенция. Мнозина питат, какво ще правят след смъртта си. – Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка със себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка във фина материя, в есенция, която да вземете със себе си, вие ще напредвате и на онзи свят. Не можете ли да превърнете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете. – Вярно ли е това? – Ще го опитате. Всички Божествени неща са верни и разумни. И тъй, душата, за която се говори, не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква душа не търсете в него. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от мястото си. Ако някой иска да я помести, това значи, да я дигне на ръце, да я носи. Тя не се влюбва, подир никого не тича. За да я нахраните, вие сами трябва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. В това отношение, материята е голяма аристократка. Става ли въпрос за работа, не я търсете. Въз основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизменя. Всеки може да носи толкова материя, с колкото сили разполага. Без сила материята не може да се обработва. Благодарение на силите в природата, от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под „сила“ разбираме интензивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят. Колкото по-голяма и по-интензивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатите се пръскат под напора на експлозивните вещества в тях.

Аксиома на живота / Една аксиома,
ООК - София, 8.5.1929г.