Като се смирява, човек се подмладява.

В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо. Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си.

Разумни отношения,
ООК - София, 10.12.1930г.