Човек трябва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци.

Народната пословица казва: „Къща без дим не може." Тази пословица е вярна не само по отношение на външната къща, но и по отношение на самия човек. И външно, и вътрешно човек дими. Защо? – Защото по естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото – жител на рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нужно. Ще дойде ден, когато той сам ще се освободи. Апостол Павел казва, че е намерил начин как да се справя с това същество, но не казва, че абсолютно се е освободил от него. Нито Христос е бил свободен от това тъмно същество. Духът на Христа беше свързан с плътта, с тъмното същество, което понесе греховете на човечеството. Щом Христос не можа да се освободи от това тъмно същество в себе си, за вас още повече няма да се направи изключение. В живота изключения не съществуват. Обаче Христос дава методи как може човек да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си.

Състояния на материята,
ООК - София, 2.2.1928г.