Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният, с това богатство, може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент, бедният ще се справи с бедността си, и нещастният – с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя, как не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. Аз се чудя, как, съвременните хора, много от които минават за гениални, не са проявили своята гениалност. Как такива богати хора не са отворили касите си, да покажат с какво богатство разполагат. Ще кажете, че ви подигравам. – Може да ви подигравам, а може и да изнасям истината, както е в действителност. Ако съм на вашето място, и аз бих мислил по същия начин. Но защо, при дадените условия, вие нямате онази вяра, която възкресява? Защо вие се задоволявате с вашата толкова слаба вяра? Друга е вярата на децата, вярата на бъдещето. На децата се дават много обещания, и те вярват в тях. Чрез обещанията децата се насърчават. Да насърчаваш децата, да утешаваш старите, в това има смисъл. Обаче, да насърчаваш възрастните, в това няма никакъв смисъл. Нашата задача не е нито в насърчаването на децата, нито в утешаването на старите. Това не е смисълът на нашия живот. Когато Христос влезе в къпалнята, започна ли Той да утешава болния? Казваше ли му, че както и да постъпва, животът му ще се улесни? Христос го запитваше за старите учения, и той му разказа историята на своя живот, че е живял анормално, водил порочен живот. Че болният разправял живота си на Христа, се вижда от следния факт: Христос го видя в храма и му каза да си отиде, но втори път да не съгрешава. Сега аз те кредитирам, но ако съгрешиш, ще ти стане по-зле. „Вдигни одъра си и ходи!" Помнете: Болният не може да се лекува, докато не изповяда греховете си. Ако искаш да станеш учен, ще изповядаш своето невежество.