Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си, е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да избяга от Божия промисъл.

И любовта, и доброто имат своя противоположност. Трябва да знаете, че светът е построен върху противоположности. Бог едновременно е създал и рая, и ада. Той е създал жителите на небето и жителите на ада. И едните, и другите действат свободно, по избор, но техните мисли, чувства и действия се контролират, хармонизират, като се използува разумно и едната, и другата страна. Ако ме разбирате правилно, ще разберете и смисъла на стиха от Писанието: „Всичко съдейства за доброто на онези, които любят Господа“. Не се плашете от лошото, което ви сполетява в живота. Случват ли ви се страдания, за ваше добро са; изгубите ли вярата си, за ваше добро е; разгневите ли се, за ваше добро е. Всичко това са временни състояния, от които ще научите нещо. Това, че сте изгубили вярата си, е едно лъжливо чувство. Всичко, което човек изгуби, може да го намери, но допусне ли в себе си мисълта, че изгубеното не може да се намери, той е на крив път. Например някой казва: „Изгубих живота си“. Не, животът не може да се изгуби. Той е излязъл от Бога и при Бога ще се върне. Всичко хубаво ще се върне към Бога. При това вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят. Ако ние заграждаме с плет, със стени нашите къщи, мислите ли, че онези, които ни обичат, няма да турят такава ограда около нас? Трябва да държите положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзката с невидимия свят, с онези същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота си. В своите наблюдения аз съм виждал силни натури, с убеждение, които обаче, като дойдат до големи изпитания, се разколебават. Казвам: Когато човек започне да се хлъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината. По-надолу от дъното той не може да отиде. Ако правиш опит, направи го докрай. Ще кажете: „Това е страшно“. Не, когато съзнанието на човека е будно, при такъв опит той ще научи много нещо. И това вече не е падане, но слизане. Затова казвам: Ако слизаш, слез до дъното. Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си, е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да избяга от Божия промисъл.

Пътят на героите,
ИБ - София, 6.1.1928г.