Жертвата е Божествен закон, който трябва да проникне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към любовта. Само любещият може да се жертва.

Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам; и душата си полагам заради овцете.“ Нека всеки си каже: „Както ме Отец познава, така и аз Го познавам“. Който познава Отца си, той взима оралото и мотиката и отива да оре и копае. Както детето прави движения да намери майка си, да се накърми, така и човекът трябва да вдига и слага мотиката в земята – своята майка кърмилница, да се храни от нея. Когато на детето израснат зъби, то започва да дъвче. Майката се радва, че детето дъвче хляб, плодове, мачка ги със зъбите си, без да мисли за жертвата, която те правят за него. След всичко това, хората се питат защо идат страданията и нещастията. Отговорът е прост. – Хората страдат, за да научат закона на жертвата. Растенията, плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва да се жертват за по-възвишените същества от тях. „Както ме познава Отец“. Познаването има отношение към жертвата. Само за онзи можеш да се жертваш, когото познаваш. За това и Христос казва: „Както Отец се жертва за мен от любов, така и аз проявявам любовта Му“. Жертвата е Божествен закон, който трябва да проникне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към любовта. Само любещият може да се жертва. Дето любовта отсъства, там животът се обезсмисля и човек очаква на хората, а не на Бога. Той търси светлина, топлина и сила отвън, а не от Божественото начало в себе си. Божественото се познава по жертвата и любовта. Силата на човека се крие в любовта, а не в думите. Който говори само за любов, а не я проявява, е като празна бъчва, която вдига шум и нищо не дава. Думи, лишени от съдържание и смисъл са като търговски обяви, които имат за цел да рекламират стоката и да повдигнат цената й. Ще кажете, че обичате житото, плодовете, зеленчуците. Кой не обича това, от което придобива нещо? Обичаш ябълката и крушата, но ще ги сдъвчеш със зъбите си. Обичаш житото, но ще го туриш под воденичния камък. Ще се възрази, че плодовете и житото се жертват за човека. Жертват се те, но насила, а не доброволно. Истинската жертва е доброволен, свободен акт. Узрелият плод сам пада от дървото и се жертва, но откъснеш ли го зелен, ти употребяваш насилие върху него. Следователно, жертвата става на време и доброволно.

Великите условия на живота,
НБ - София, 12.1.1919г.