Едно време Сатурн, недоволен от живота си, решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан. Той е недоволен от всички хора и казва: „От никого нищо не искам“. Дойде ли при него някой да му говори за женитба, той казва: „Не мога нищо да те съветвам, и аз още не съм венчан“. Понеже е Бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди, и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания. И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. Като знаеш това, не прави грешки, за да не страдаш нито ти, нито окръжаващите.