Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе с себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща. Реални неща са ония, които следват човека в всичките му пътища. Те не се губят от съзнанието му.

Човек предполага много неща, но те не са реални. Някой казва, че ще стане учен човек. Това е предположение. Друг казва, че ще стане богат. И това е предположение. Ако под думите ученост и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновените хора имат, те не заслужават усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае няколко години. Днес го имате, утре го нямате. Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе с себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща. Реални неща са ония, които следват човека в всичките му пътища. Те не се губят от съзнанието му. В реалните неща има последователност. Всички неща, които изчезват от съзнанието на човека, са относителни. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В любовта ви има взаимност. Същият закон се отнася до мислите и до чувствата на човека. Една мисъл е интензивна, когато постоянно пребъдва в човешкия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за някой човек, вие го обичате. Изчезне ли този човек от мисълта ви, вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. – Защо? – Защото има пред себе си нещо реално. Всяко нещо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нещо в света е Божията Любов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога може да разчита на нея. Никой не може да се противопостави на Божията Любов и мисъл.

Вкисване,
ООК - София, 6.11.1929г.