Обичта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човек не може да обича всички хора едновременно, затова той ще започне с проверка на своето чувство към дадено лице. Направете следния опит: допуснете в себе си, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви. След това наблюдавайте, дали вашите чувства към него се изменят, или не. Ако не се изменят, това показва, че чувствата ви са силни, те взимат връх над условията; значи, нищо не може да ви разколебае. После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира с нещо пред цялото общество и т.н.. Значи, ще си представяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте господар на положението. Като правите ред маневри, вие ще познаете доколко вашата любов е устойчива. След тия опити, правете маневри в обратния процес. Представете си, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща. Наблюдавайте сега, дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице. Ако любовта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате някой човек, любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този човек ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява в доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви дава възможност да научите нещо ново. Който иска да изучава Божиите наредби, ще се абстрахира и от доброто, и от лошото, което му се прави. Това са външни неща. Ако пък искате да изучавате човешките наредби, имате право да се спирате и влияете от доброто и от злото, което хората ви правят. Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характер, да облагородите вашата душа, трябва да правите ред такива опити. Двата опита, които ви давам, са трудни, но трябва да ги правите, за да станете герои. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си. Да възлюбиш и врага си." Да възлюбиш ближния си, както себе си, това е Божествен закон, не е нищо обикновено. Да обичаш врага си, от наше гледище, това е много по-мъчно, отколкото да обичаш ближния си, като себе си. Да проявяваш любовта си към своя враг, трябва да изхарчиш повече енергия, отколкото за любовта към своя ближен. Да обичаш брата си, това е естествено, то не съставлява голяма мъчнотия; да обичаш онзи, който не ти е брат, затова се изисква Божествена енергия.
Когато обичате някой човек, любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този човек ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява в доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви дава възможност да научите нещо ново.
