Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра.

Често окултният ученик изпада в положение да мисли, че много знае, а понякога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква от него: това, което днес знае, той трябва да постави за основа на бъдещето знание. Вземете, например, въпроса за вярата. Казано е за учениците Христови, че са се обърнали към Христа с думите: „Придай ни вяра”. Това показва, че те не са знаели, какво всъщност представя вярата. Вярата не е нещо механическо, което се дава; вярата е процес на растене, процес на развитие. Затова, именно, Христос уподобява вярата на синапово зърно, което се посажда в земята, расте и се развива. Значи и вярата като синаповото зърно расте в човека. Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. От гледището на съзнателния органически живот, страданията имат за цел да уякчат, да засилят вярата на човека. Великите, светите хора са имали силна вяра и положителни знания, вследствие на което са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с радост.

Работа на природата,
ООК - София, 20.7.1927г.