Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече.

Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.

Тесният път,
НБ - София, 11.1.1925г.