Грехопадението ни е оставането ни да вървим по пътя на нашето разбиране. Два пътя са те.

Кое е по-хубаво в света, да ви обича Бог и нищо да не ви е дал или да ви даде всичко и да не ви обича? Две положения има, след като ви даде Господ всичко вие ще го направите препятствие между вашата душа и между Бога и ще има една бариера, едно препятствие. Така седят работите. Има изключения, но много малко са тези изключения. Вие се намирате в едни сериозни изпитания. Някой път мърморите така: „На еди кого си Господ е дал богатство, а на нас не е дал!“ Че каква по-хубава къща от тая която имате? Вие се намирате в едно тело, но не сте доволни от него и искате една къща отвън. Дал ви е хубави мисли и желания да вложите във вас и вие сте недоволни от тях. Вие искате тия мисли и желания да се реализират. Но, щом са от вън, тези желания и мисли, има една опасност да ги задигнат. Човек е крайно користолюбиво същество в моите очи. Това е моето лично мнение. Няма по-користолюбиво същество от човека. Мога да употребя някоя чужда дума, но няма нужда. И Господ, за да научи този човек, Той е създал цялата тази система на земята. Най-първо той ще го убеди да се ожени. Той е користолюбив. То е най-голямата постъпка, да го накара да се ожени. И докато го накара да се ожени, цели планини трябва да се преместят. Господ, за да го накара да се ожени, казва му: „Тя е от твоите ребра.“ Той тогаз си казва, че тя прилича на него, а пък тя ни най-малко не прилича на него, защото, ако прилича на него, тя няма какво да излиза от него. А пък щом е излязла, значи се различава от него. След това ще му даде син или дъщеря, но ще накара някое друго същество да дойде да вземе дъщеря му. Къса се сърцето му, но какво ще прави сега. Другояче той би го утрепал с пушка, но сега казва: „Хайде зет ще стане, няма какво да се прави, ще я дадем. Обичат се!“ Сега мъжът, който не обичаше жена му да я пипат чужди мъже, че като пипат дъщеря му, не е ли същото. И той казва: „Господ така е казал.“ Трябва разбиране. Трябва да разберете онази вътрешна тайна, това користолюбие, в което човек се намира. Бог се намира в голямо противоречие с нас. Ние искаме да Го заставим някой път да мисли, както ние мислиме и Той иска да ни помогне да мислим, както Той мисли. Той оставя нещата да вървят, както ний мислим, по наше разбиране. Грехопадението ни е оставането ни да вървим по пътя на нашето разбиране. Два пътя са те. Ние сме вървели по обратния път от 9 до 1. Това, което е верно за нас, не е верно за евреите. Ние пишем от ляво към дясно, а пък за евреите от дясно към ляво е верното. Това, което за нас е резултат, за евреите не е резултат. И това, което за нас е причина, за евреите не е причина. Та, сега ние вървим по обратния път, по Божия път. И ако ние не вървим по него, ние няма да разберем живота, обратни резултати ще имаме.

Послушание,
ООК - София, 30.5.1934г.