Вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена.

Аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.

На Бога живаго,
НБ - София, 10.2.1929г.