Растенето има отношение към знанието, към любовта и към добрите постъпки. Ако мислите, чувствата и постъпките ви са механични, вие се отклонявате от правия път. Можеш да обичаш от страх, можеш и да учиш от страх, но страхът нищо не допринася.

Не можеш да имаш добри чувства и мисли, ако не дъвчеш храната си добре. Дъвченето определя чувствата и мислите на човека. Казват за някого, че е религиозен човек; за друг, че е учен. Религията има отношение към сърцето, т.е. към човешките чувства; науката има отношение към ума, т.е. към човешките мисли; общественият живот има отношение към човешките постъпки. Религия без чувство не е религия. Наука без мисъл не е наука. Обществен живот без постъпки не е обществен живот. Често се говори за примиряване на науката с религията. Това не става изкуствено, по външен начин. Ако дъвчеш храната добре, ще мислиш добре. Щом дъвчеш храната си, както трябва, ще изпитваш приятно разположение, което ще ти даде импулс за работа и за учене. При добро разположение, човек всякога мисли добре. Ако не дъвчеш добре, не можеш да мислиш добре. Тогава ще страдаш от разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислиш добре. Не е все едно, да мислиш при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажеш, че за да станеш човек, трябва да страдаш. Страданието облагородява човека, но то не може да изработи от него истински човек. За да растеш и да се развиваш правилно, нужно е знание и любов. Растенето има отношение към знанието, към любовта и към добрите постъпки. Ако мислите, чувствата и постъпките ви са механични, вие се отклонявате от правия път. Можеш да обичаш от страх, можеш и да учиш от страх, но страхът нищо не допринася. Да обичаш от страх е едно нещо; да обичаш съзнателно е друго нещо. И със заповед нищо не се постига. Как ще накараш човека насила да свири и да учи?

Правилен живот,
ООК - София, 16.12.1931г.