Във всяка една беседа има една основна мисъл, която трябва да остане в ума ви.

Във всяка една беседа има една основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. Вие идвате при мене и носите своята свещ, обаче нямате запалка, с която да я запалите. Питате ме, мога ли да ви я запаля. Аз мога да ви я запаля, но не обръщайте внимание на моите особености. Аз мога да бръкна в джоба си, да извадя една кутийка, да я развия от книжката ѝ, но всички тия неща ще ги оставите настрана. Вие ще чакате тихо и спокойно. За вас е важен онзи момент – да извадя една клечка кибрит, да драсна и да запаля вашата свещ. А това, отгде ще извадя този кибрит, как ще го развивам, какво ще ви говоря, какви пояснения, какви допълнения ще ви давам, не е важно. Важното е изваждането на клечката кибрит и запалването на вашата свещ. Като запаля свещта ви, ще кажете: Радвам се, че ми запали свещта, та сега ще можем да вървим заедно. Казва един стих от Писанието: „Ако трябва да запаля своята свещ, от Словото Божие трябва да я запаля, за да гори без да изгаря“.

Миротворци,
НБ - София, 21.12.1924г.