Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом.

Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем. Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите си желания, то как е възможно да не сме радостни? Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не си даваме труд да вървим с Божиите закони. Ние искаме да имаме любов – то е мебел, ние искаме да я имаме, обаче нямаме къща къде да я поставим. Ние трябва да имаме къщи от добри дела, да сме си съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава да си доставим мебелите и да имаме ум и мъдрост, да се наредят мебелите добре и да поставим при здравата къща фенер. Истината да освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци да ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето. Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр. Може би ще си кажем ние, че искаме да вършим добри дела, но сме слаби, бедни и какво можем да направим? Не е така, ние сме изправени, т.е. изпратени тук в едно училище и трябва да се учим от всичко – и от слънцето, и от звездите, тревата, камъните и пр. Нека знаем, че докато слънцето грее на небето и звездите светят, ние не трябва да губим надежда, защото светлина има, а на светлината всичко се поправя. Всичко е в положение да ни даде урок, стига ние да си отворим очите, разума, да разсъждаваме за всичко и тогава ще бъдем като един извор, където всякой ден нашият небесен Баща ще влива по нещо – знание. Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом. Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата.

Ще постигнем,
ИБ - 22.11.1913г.