Когато Божественото чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен.

Някой се мъчи да докаже, съществува ли Господ, или не. Каква полза от това доказателство? Каквото и да е доказателството ви, Бог съществува. Представи си, че доказваш на слепия, че Бог съществува, че има блага в света. Каква полза от тия блага, ако нямате сетива, с които да ги възприемете? Казваш на слепия, че има светлина, а той не я вижда. Какво е нужно на слепия? – Да развива зрението си. Аз не говоря само за външните сетива. Ако е въпрос само за тях, как ще възприемете Божията Любов? Как ще почувствате Божиите блага? В човека има едно особено сетиво, особено чувство, чрез което той може да възприеме Божията Любов, Божиите блага. Това чувство не е еднакво развито у всички хора. Тази е причината, задето говориш на някого за Бога, а той или нищо не разбира, или друго нещо разбира. Когато Божественото чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен. Христос казва: „В последните дни ще го възкреся." – Кои са последните дни? – Когато това чувство се разцъфти, както пъпката на слънчевата светлина, ти ще направиш първата вдишка, ще възприемеш Божествения живот. Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си. Щом излезе вън от нея и направи първата вдишка, то се разцъфтява. Значи, съществуването и животът на човека зависят от първата вдишка. Ако дете се роди и не заплаче, то е мъртво. То трябва да направи първата вдишка, да стане реакция в него и да започне новият живот. В първата вдишка се крие съзнанието на човека.

Кажи само реч,
НБ - София, 6.4.1924г.