Начинът, по който съвременните хора търсят щастието, е неправилен. Мнозина писатели пишат за щастието. Туй щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилие на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и посторонни мисли. Добро, богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което не е казано. Щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто, защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича нито доброто, нито злото, но това са условия за един добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти у човека и ги примири. Този човек е щастлив, който е примирил всичките противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разгледаме съвременния живот, ние седим между дърветата и казваме: „Кога тия дървета ще станат хора?“ Ако всичките дървета биха станали хора, ако всичките млекопитаещи биха станали хора, ако всичките птици биха станали хора, ако всичките риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на земята. Вие се благодарете, че растенията няма да станат хора; благодарете, че животните няма да станат хора; благодарете, че и птиците няма да станат хора и благодарете, че вие сте станали хора. Защото до известна степен тия растения спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, те го постигат заради птиците, заради цялото Битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастие, защото всичко това се примирява. Та щастието седи по-високо от каквато и да е философия на живота. Ти не трябва да се нервираш за нищо.