В целокупния Живот на човека става постоянно кръгообразно движение, което показва, че човек не може да остане завинаги на една и съща точка в своя живот - това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно.

Сега ще ви задам няколко въпроса: да обичате ли е по- добре, или да ви обичат? - Да обичаме. Да давате ли е по-добре, или да вземате? - Да даваме. Какво ще стане тогава, ако всички обичате или ако всички давате - ще се отблъснете. Да обичаш е едно нещо, да те обичат е друго нещо - това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието. Да обичаш - това е процес на Любовта, при който развиваш Силата си; да те обичат, това е процес на Мъдростта, при който развиваш Знанието си. Има ли някакво противоречие в това? Значи когато Бог работи върху душата ви с Любовта Си, вие искате да обичате; когато Бог работи върху душата ви със Своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, вие трябва да създадете условия, без тези условия никой не може да ви обича. Например в тъмна стая, при затворени капаци на прозорците вие искате външната светлина на проникне в очите ви, да ви зарадва - възможно ли е при тези условия светлината да проникне в очите ви? Вие трябва да отворите капаците на прозорците, после и самите прозорци и тогава светлината ще проникне в стаята, ще влезе в очите ви и ще ви обикне - при това положение и вие ще се радвате на светлината. И тъй, да обичаш - това значи да се свържеш с първия принцип, с Божията Любов; да те обичат - това значи да се свържеш с втория принцип, с Божията Мъдрост. И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан - по този начин става смяна в процесите, при които колелото на Живота се завърта в обратна посока. При тази смяна на процесите става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в Астралното тяло на човека, или в неговия Сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в Менталното тяло на човека, т. е. в неговия Умствен свят; ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека във физическия свят се прекрати, тя минава в Менталния свят; когато и в Менталния свят се прекрати, тя минава в Астралния свят; после пак започва отново. Това означава, че в целокупния Живот на човека става постоянно кръгообразно движение, което показва, че човек не може да остане завинаги на една и съща точка в своя живот - това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно.

Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота,
МОК - Витоша, 24.5.1922г.