Да не ви е чудно, ако някой път изпадате в някои особени състояния, противоречия – то се дължи на вашето минало развитие. То е само една фаза от живота.

По какво се отличава жълтата раса? Жълтата раса се отличава по своя обективен ум, предметен ум. Черната раса се отличава по своето въображение, развиване чувствата. Червената раса – със своята активност: геометрия, математика. Бялата раса се отличава – тя тегли нещата, теглилка, и затуй, откак е дошла, все тегли нещата, Слънцето, звездите. Бялата раса – разумност. Жълтите хора са идейни. Източните народи, те са разположени; той седи под крушата и цял ден – кеф. Белият обаче, той е разумен, но идеи няма той... Бялата раса систематизира качествата на живота... Шестата раса, която ще дойде, ще образува един вътрешен синтез. Разбира се, ние оставяме лемурийската раса. Да ви не спъва, че са четири расите. Лемурийците остават. Щом човек е обективен – той има нещо от жълтата раса. Щом е на чувствата, на въображението, на фантазията – от черната раса е. Щом е активен, войнствен – червената. Белите, дето сега са войнствени – от червените е: войнствените хора са издръжливи. А белите всичко теглят с везни, измервания. У човека къде можем да поставим жълтата раса? Те са крайно консервативни. Ние можем да ги наричаме религиозни – фанатици. Тези състояния, през които човек е минал; човек прежълтява в един живот. Всички състояния, през които е минал, някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Да не ви е чудно, ако някой път изпадате в някои особени състояния, противоречия – то се дължи на вашето минало развитие. То е само една фаза от живота. Някой път се заражда у вас едно желание да хванете някого, да го разкъсате. Вий преживявате състоянието на един лъв, на един тигър, мечка, който все къса. И се чудите, толкова сте били кротък, а сега откъде се явява това? Значи, от съзнанието – то е вътре. И когато говоря да се чистят нашите мисли и желания – то е от всички тези мисли и желания. Защото и вълкът има хубави черти, и мечката, и лъвът. Лъвът е крайно признателен. На един лъв направи добро – той не те забравя. Нали сте чели тази приказка за признателността на лъва? Слонът е признателен. Някои черти имат дълбок психологически произход, не е произходът от самите животни, още по-далеч отива. В лъва има особено достойнство. Една хубава черта: той, като скочи, ако не хване жертвата си, не я гони повече. Лъвът мяза на турчина – „от мен да мине“.

Двете страни,
МОК - София, 20.3.1927г.