Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря.

Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига. Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил. Сега ви говоря от човешко гледище. Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея!“ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза. То е Божественият глас. Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив!“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт. След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“

Постижимото,
НБ - София, 1.10.1933г.