Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш.

Защо трябваше Христос да пострада? – За да роди нещо. Той първо роди, а после напусна земята. Това, което роди, Той остави на земята. Значи, Христос остави детето си на земята. – Кое е Неговото дете? – Божието Слово. Той го остави на земята в полза на цялото човечество. Христос роди на кръста и там умря. Питам: Какво ще родите вие? Какво ще излезе от вашия, ум? Физическото раждане, както жената ражда, коренно се различава от умственото. За да се освободи от плода, който носи в утробата си, жената трябва да изгуби много кръв. Ако плодът остане в утробата на жената по-дълго, отколкото трябва, детето е осъдено на смърт. За да излезе плодът вън от утробата, страданията на майката трябва да започнат. – Не може ли без страдания? – Не може. Щом раждаш, ще страдаш. Освен физичното раждане, има още едно, наречено самораждане. – Защо идат големите страдания? – За изправяне на грешките. Една жена помятала десет пъти, не по нейно желание. Въпреки това, при помятанията има големи страдания. Много хора помятат. Започнат една работа, донякъде вървят добре и изведнъж пометнат – развали се работата. И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш! Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди. Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди. Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново. Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях. Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне. За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш. Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение, страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие. Мнозина ме питат, защо светът е създаден така. Защо има толкова много страдания? – Виновен ли съм за това? – Не виждаш ли, че хората страдат? – Виждам и ги съжалявам, но и да искам, не мога да им помогна. – Защо умират хората? – Който се е родил, ще ум; е, но трябва да е готов да роди нещо, да остави, нещо на човечеството. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията ти не са на място. Трябва да дойде някой да ти помогне да родиш. Ето, Христос дойде, за да помогне на човечеството.. Сегашният свят е по-добре, отколкото беше във времето на Христа. Понеже още не сте родили, светът не е напълно оправен. В края на тая епоха ще се роди новото дете, и светът ще се оправи Ще се мъчите, ще страдате, но ще родите. Някои от вас ще заминат за другия свят, а други ще останат още на земята, да свършат работата, която им е дадена. – Кога ще възкръснем? – Когато минете през големи страдания. Христос възкръсна, защото мина през най-големия изпит и го издържа. Възкресението е процес на новораждане.

Детето на истината / Самораждане. Раждане на Истината,
УС - София, 6.6.1937г.