Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти.

Всичките ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание. Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.

Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието,
ООК - София, 17.1.1934г.