Тези трудни условия на живота идват, за да се събуди вашето съзнание. Ако можете да се събудите, вие сте спечелили нещо изключително.

Ако ти имаш вяра, защо ти е тази вяра? Само да спасява ли? Не. Вярата трябва да бъде като една сила в Божествената наука, да те учи как да работиш. Религията е наука за постигане на онези велики възможности, при които сега живеем. Как ще подобрим сегашния си живот? Как ще надделеем тези трудни икономически условия? Как ще се справим с болестите? Ще кажете, като се подобрят условията, като изчезне сиромашията и т.н. Добре. Лесно е това за богатите, които днес имат пари. Но какво трябва да правят сиромасите, които нямат пари? Онези, които имат вяра, добре. Но какво трябва да правят онези, които нямат вяра? Значи в света има една наука, която може да помогне на всички хора при каквито условия и да са те, при каквото положение и да се намират. Затова именно аз казвам, че тази наука не е нито за сиромаси, нито за богати. Тя е за всички свободни души, които искат да влязат вътре. Те трябва веднъж завинаги да ликвидират със старите методи и да опитат новото. Тогава вие трябва да направите онзи опит, който направи един български учител във време на сегашната гръцко-българска война. Няма да ви разправям цялата негова история, но знае се за него, че бил човек с анархистически идеи. При едно от сериозните сражения гърците избили много българи и всички войници се разбягали. Той се скрил в една пещера, за да избегне гръцкия куршум и да запази живота си. По едно време силно огладнял и си казал: „Защо пък съм толкова дребнав? Защо да не се помоля на Бога? Казват, че имало Господ." Тогава той се обръща към Бога и казва: „Господи, искам да направя един малък опит. Казват, че ти си ни създал, че ти се грижиш за нас. Дали е така, не зная. Не искам да се ровя в миналото, но така е писано. Аз искам само един опит да направя и от него да се уверя в истинността на тези думи. Сега аз се намирам между неприятели, между живот и смърт. Гладен съм при това. Цели три дена нищо не съм ял. Искам да ми помогнеш по някакъв начин да се върна в своето отечество. Ако можеш да ми помогнеш, като се върна, аз ще проповядвам твоето име и няма да се срамувам да сторя това, както досега не съм се срамувал да изповядвам своите възгледи. И ще променя своите възгледи." Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. Има Господ" - казваше този учител. Аз не искам да ви накарам всички да вярвате като него, но казвам, когато се намерите в някое изключително положение, направете такъв един опит. Ще дойде ден, когато ще се намерите в едно трудно, изключително положение и няма да ви се живее. Тогава направете един такъв опит. И този опит ще разреши дали ще се събуди вашето съзнание, или не. Тези трудни условия на живота идват, за да се събуди вашето съзнание. Ако можете да се събудите, вие сте спечелили нещо изключително.

Да ида да го събудя,
НБ - София, 8.12.1929г.