Първият и най-силен подтик на човешката душа е да възприеме любовта във всичката й пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота.

Докато няма светлина, човек не може да намери пътя, не може да има никакви постижения. Той трябва да има любовта в себе си като път, мъдростта – като постижение, а истината – за реализиране; чрез нея той може да придобие исканата свобода. Който се усеща слаб той трябва да търси любовта като път в живота си, мъдростта за постижение на желанията си, а истината, като условие за реализиране на нещата. Някои хора учат, свършват гимназия, университет и влизат в живота, дето искат да се прочуят, всички да говорят за тях, но яви ли се някой по-даровит, те се заоблачават. Какво трябва да правят при това положение? Актьор, който иска да задоволи само публиката, той не е истински актьор; учител, който иска да задоволи само своите ученици, не е истински учител. Задачата на учителя не седи само в това, да даде знания на учениците си и да ги застави да го обичат, но той трябва да събуди в тях любов първо към единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и учителя си, Учениците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, вие не можете да намерите и идеалния учител. Същото нещо трябва да приложите и към Бога. Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. Любовта към Бога е първият принцип в живота. Върху любовта се гради целият живот. Тя е същественото нещо в живота, а другите работи идат след нея. Мъдростта, истината и другите добродетели идат след любовта. Защо? Защото първо ние трябва да имаме нещо дадено, или на съвременен език казано, ние трябва да имаме една реалност, към която нито можем да прибавим, нито можем да отнемем нищо. Такава реалност, именно, е любовта. Човекът на любовта е всякога сит, доволен; той е здрав и богат. Под „богатство" не разбирам външно богатство, изразено само в пари и къщи. Външното богатство е малък резултат на любовта; то не е пълна проява на любовта. Любовта е магическата сила в света. Когато Бог каза: „Да бъде виделина!" – стана виделина. Той направи това със своята любов. Любовта създаде света, любовта създаде цялата вселена. Когато погледнем към слънцето, към звездите, ние имаме предвид Божията Любов. Ето защо, първият и най-силен подтик на човешката душа е да възприеме любовта във всичката й пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота.

Променява времената,
НБ - София, 24.2.1929г.