Животът е един и неделим. Той не е нито светски, нито религиозен. Като си дошъл на земята, ще лягаш да спиш и ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш, ще учиш, ще работиш, ще се молиш – ще се съобразяваш с всички изисквания на живота.

Който е придобил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност – не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. Като огладнее, тогава търси начин да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада в противоречие. Като не може да се справи с материалните условия, той мисли за заминаване. Така се увеличават противоречията. Всички кредитори започват да го дърпат, искат от него да си плати задълженията. Той се намира в чудо. Защо? – Не е застанал на здрава основа. Животът е един и неделим. Той не е нито светски, нито религиозен. Като си дошъл на земята, ще лягаш да спиш и ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш, ще учиш, ще работиш, ще се молиш – ще се съобразяваш с всички изисквания на живота. За това е нужно знание и приложение на знанието. Който прилага, пръв той се ползва от знанието си. Той е в положението на пътник в бурно море, който е стъпил здраво на канара. Този човек е господар на условията.

Наука и знание,
МОК - София, 1.3.1929г.