Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота.

Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя? Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си! И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа. И тъй, краката на човека изразяват доброто. Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност. Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло. Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда. От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.

Бъдещото верую на човечеството,
СБ - София, 1.9.1933г.