Ние искаме Бог да оправи нашия живот. Мислим, че в парите е всичко. Парите са едно средство, което съществува, предвидени са те. Парите са един резултат на човешкия ум и на човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те имат известно отношение вътре в човешкия живот. В своята философия парите сами по себе си, ако човек не разбира техния закон, не носят никакво щастие. Почти, ако станеш богат човек, ти ще се скараш с всички хора. На този ще дадеш, на онзи, този върнал, онзи не върнал. Ще се скараш, взел пари, не върнал. Той не е дал. Той отрича. Защо? Един праведен човек трябва ли да има каси с пари? Не трябва да има. Най–първо той трябва да се освободи като едно малко дете. Ако искате вие да намерите пътя, за да слугувате на Бога, най–първо трябва да се освободите от касите си. Не съвършено да се отречете, временно, докато свикнете. И ще направите други кесии. Ще се откажете от кесиите си. Един богат човек, за да намери Бога, той трябва да се откаже от богатството си, да го остави на слугите си. Казва: „Ако аз се върна, слугите ми ще ми дадат ли?“ Той това не трябва да мисли. Ако той може да намери път към Бога, да служи на Бога, той ще има хиляди други каси. Кое е по–добро? Вие казвате – да бъде човек господар на една каса или всичките каси в света да бъдат отворени за тебе. Кое е по–хубаво положение – да имаш една каса да я отваряш и затваряш или пък всичките каси да бъдат отворени за тебе? Вашата сегашна философия – по–добре е, казва, да имаш една твоя каса, отколкото всичките да са твои, защото някой път може да са затворени. Сега аз поставям малко въпроса другояче, да ви стане ясно. Кое е по–добро: да имаш една малка свещ или слънцето да те грее постоянно? Тази малката свещ да я имаш ти, касата я наричам аз. Хубаво е, но кое е по–хубаво в дадения случай: слънцето да те грее или свещта да ти свети?