Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил.

Минават две деца по на 16 години. Едното дете удря другото и другото взема един голям камък и го стоварва на гърба на другото. Двете деца се контузили. Но идва едно дете, върви и един стар човек на около 84 години и се подпира с тоягата. Детето взема един камък и го стоварва върху гърбицата на дядото, дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар.“ Как ще преведете това? Не е била една отлична постъпка сега това. Сега, друг един пример ще ви дам. Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме удари. До сега никой не ме е ударил.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и ударва чорбаджията. А последният отива, хваща го и го набива. Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега?“ Намери начин за разрешение. Но за да те удари едно дете, то си има своите причини. Никога не може да те удари току така. Ти си мислиш за неща неестествени. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията, когато изгубиш равновесие. Да кажем, че излезеш на разходка. Може да забележиш закона. Внеси разнообразни мисли от противоположен характер и ще паднеш веднага на земята, надясно или на ляво, напред или назад. Щом се сменят разни енергии в ума, ще паднеш на земята. Важен е законът: Като вървиш умът ти да присъствува винаги, пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големите противоречия.

Развитие на заложбите,
ООК - София, 14.3.1934г.