Да допуснем, че вие имате една мисъл, която ви безпокои. Как ще отмахнете това безпокойство? Допуснете, че вие минавате през гората и треперите, да не се появи мечка. Вечерно време, посред нощ, като върви някой човек, слушал съм да вика, да пее и като пее, мисли има други хора, не го е страх. И вие, като минавате през гората, ще пеете. Мечката, като е там, като чуе, че пеете, тя сама ще се отдалечи и ще каже: „Тук минава един певец. Той ни най-малко няма да е лош.“