Не е вашето верую единственото, което сте имали до сега. Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш. Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление. Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление. Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш. Щом не го направи, т.е. щом не го подигна, ти направи едно престъпление. Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление. Какво можеш да направиш? Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите.