Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот на човека зависи от неговата мисъл.

Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човека може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, както когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от онова една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот на човека зависи от неговата мисъл.

Знание и чувствителност,
МОК - София, 1.11.1935г.