Отношенията, които съществуват между хората, между разумните същества, за да имат обич, трябва да са направили нещо или ако не са направили, трябва да мязат на плодове.

Кои са поводите, за да обичате един човек? Имате една тема: Кога може да обичате? Може да обичате баща си и майка си. Защо? Любовта не става произволно. Ние обичаме Бога, защо? Обичаме Го, защото Той е направил цялата вселена, Той е направил телата ни, очите ни, ушите ни, носа ни, всичко е направил за нас, има защо да Го обичаме. Той е направил всичко, пък се е скрил някъде, не Го виждаме. Но онова, което е направил за нас, ние се ползваме от него, опитваме го и има защо да го обичаме. Значи, когато ние говорим за Бога, Който преди нас е предвидил всичките наши нужди и ние се ползваме от благата на този свят, това е Божественото. Бог е, Който е предвидил нещата преди нас и ни е оставил свободно в този свят да живеем. Ние сега имаме отношение към Него, обичаме Бога от частта, от всяко нещо, което ние опитваме. В нас се заражда желание да изкажем една дума на признателност. Та казвам: Любовта почива на един закон! Ти не може да обичаш един човек, който не е направил нищо за тебе. Не може да обичаш човека, който никога не е направил нещо за тебе. Колкото повече е работил и дал за тебе, толкова повече го обичаш. Но да обясня мисълта, малко е тъмна, нали? Ето какво подразбирам аз: Представете си, че идва един ваш познат, който ви е дал малко бонбонче, микроскопическо. Вие усещате най-малката сладчина. Ако даде две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, сладчината се усилва. Значи същият закон е в любовта. Колкото един човек е направил повече за вас, толкова повече любов чувствате към него. Та питам: когато вие искате да бъдете обичани, какво трябва да направите? Сега във вас се заражда мисълта: не може ли да ви обичат без да направите нещо? Може. Тогава ще спадате към друг един закон. Отношенията, които съществуват между хората, между разумните същества, за да имат обич, трябва да са направили нещо или ако не са направили, трябва да мязат на плодове. Един плод, без да е направил нещо, мине някой, хване го, изяде го. Обича го. Този човек е гладен. Изяде го, изчезне плодът. Това за плода е страдание, а за онзи, който е изял плода, е една радост. Вие страдате, защо? Защото не сте направили добро някому. За пръв път правите добро. Хване ви човекът, изяде ви, вие страдате. Страданието е изяждане. Какво трябва да правите? Ще кротувате в стомаха на човека.

Отребване, разтопяване, отвяване,
МОК - София, 6.9.1935г.