Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло.

Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. (...) Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал. Това е за учениците. А за света е друго. Това учение не е за света. В света хората ще скърбят, ще разправят своите скърби. Те са прави. Но онзи, който иска да намери правия път, той в себе си трябва да го намери, а не отвън. То е реалното. Ако се ползвам от онова, което аз опитвам и при доброто, и при злото, аз съм разбрал живота. Значи и от двете се ползвам.

Сегашният момент,
ООК - София, 11.3.1936г.