След всяко издишане на въздуха, ще вдишаш. Ще кажеш: „Благодарим Ти Господи, за голямото благо, което си ни дал“. И мисли. Не бързай във вдишването.

Някой човек, толкова щедър, че всичко дава, изпразва шишето. Всичко като дадеш какво ще остане? Ние казваме: „Всичко давай“. – Всичко давай и всичко вземай. Тогава има смисъл. Като дадеш всичко, ами после? И за това трябва да се каже: „Всичко давай и всичко вземай“. Като дам всичкия въздух, който е в моите дробове, после пак вземам и т.н. След всяко издишане на въздуха, ще вдишаш. Ще кажеш: „Благодарим Ти Господи, за голямото благо, което си ни дал“. И мисли. Не бързай във вдишването. Приеми въздуха и кажи нещо. Постой малко, не бързай. То е почивка. Трябва да си почиваш малко. Ти бързаш. Не бързай да вземеш въздух. Полека го вземай и плавно го издишай. Това ще бъде по-добро разположението ти.

Право и безправие,
ООК - София, 3.11.1937г.