И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте.

Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз се справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин. И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай!“ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.

Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги,
УС - София, 8.12.1935г.