В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.