Представете си, че Бог е идеален баща. Той не обича децата му да се сърдят. Той даже не иска да види.

Вие имате едно понятие за Бога. Да идете при Бога да се оплачете от някой човек. Оставете тази идея. Представете си, че Бог е идеален баща. Той не обича децата му да се сърдят. Той даже не иска да види. Позволява, колкото за чешит, да си свиеш веждите. Вие говорите за личността на човека. Едно дете като личност, каква е неговата личност? Едно дете прави погрешки и съзнава, че е личност. Възрастният прави други погрешки – и той има личност. И като стар – пак има личност. Питам сега: Каква връзка има между детската личност, личността на възрастния и старческата личност? Детето е авторитет. Някой път се сърди на баща си, дава си мнението, сърди се на майка си. Критикува ги, като не изпълняват волята му. Че някой път не говорят право, послъгват, то пак ги критикува. Те не са от хубавите деца. Дете, което вижда греховете на баща си, не е добро дете. То даже като ги види да не вярва. И вие по някой път си давате мнението. Намирате, че някои деца на Господа не са направени както трябва, че Господ не постъпва право. На едни дал богатство, пък на вас не дал – критикувате.

Три седмици,
ООК - София, 6.11.1940г.