Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава.

Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога? И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота? Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар. Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това! Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава.

Път към Любовта / Страданието – път към Любовта,
УС - София, 17.2.1935г.