Когато детето греши, очите на майката трябва да бъдат отворени; когато не греши, очите на майката трябва да бъдат затворени. Тук законът е обратен. Ако очите на майката са отворени при даровитите деца, тя ще започне да ги хвали и ще ги развали.

Има хора крайно взискателни и строги към себе си. За най-малката грешка те си налагат строго наказание. Считат, че са извършили голямо престъпление. Всъщност, те не са виновни за сторената от тях грешка. Една сестра се готвела да посрещне Новата година заедно с всички братя и сестри, но й се случило нещо непредвидено. Като отивала с чинията си на общия обяд, хлъзнала се близо до кухнята, паднала и ударила силно главата си, разцепило се ухото, и кръв потекла по лицето и ръцете й. Ще кажете, че за това са виновни сестрите – готвачки. Не, вината е в онзи, който правил улиците и тротоарите. Водата се стича надолу и като замръзва, причинява неприятности. Когато започне да се топи, това място става хлъзгаво и опасно. Вината е и в улука, от който се стича водата. Сестрата не е пострадала много, но не е могла да посрещне Новата година заедно с другите. Казвате: Как се случи това тъкмо за Новата година? – Това е още за старата година. Сестрата не обвини никого, защото очите й са отворени за погрешките. В техния дом бащата е строг, наказва децата за техните погрешки, а майката е по-снизходителна; тя прикрива погрешките им. В това се крие опасността – децата да започнат да злоупотребяват с майка си. – Кое е по-добре: Да се прикриват грешките на децата, или да не се прикриват? Очите и на майката, и на бащата трябва да бъдат едновременно отворени. Когато детето прави добро, очите на бащата трябва да са отворени; когато прави нещо лошо, очите му трябва да бъдат затворени. Когато бащата се върне вкъщи, той търси случай да намери някаква погрешка в децата си, за да ги накаже. С това той иска да покаже своя авторитет. Когато детето греши, очите на майката трябва да бъдат отворени; когато не греши, очите на майката трябва да бъдат затворени. Тук законът е обратен. Ако очите на майката са отворени при даровитите деца, тя ще започне да ги хвали и ще ги развали. Българската пословица казва: „На прехвалени череши с голяма кошница не ходи.“ Значи, не хвали способния и не обезсърчавай слабия. Способният не се нуждае от похвали, но и слабият не трябва да се обезсърчава.

Доброто и светлината,
УС - София, 2.1.1938г.